Perspectives of the Accountancy Profession over the Next Decade – A Scenario Analysis

by Klaus Backhaus, University of Münster, Institute of Business-to-Business Marketing; Hans-Jürgen Kirsch, University of Münster, Institute of Accounting and Auditing; and Christina Rossinelli, University of Münster, Institute of Business-to-Business Marketing | February 24, 2015 |

Accountants are faced with many challenges that will affect the profession, such as changes in national regulatory frameworks or the influence of IT on auditing. It is crucial that accountants prepare for these developments, which could dramatically alter the entire profession.
To address these developments adequately, the Institut der Wirtschaftsprüfer in Deutschland e.V. (IDW, or the Institute of Public Auditors in Germany) initiated a research project. In the project, we ran a complex scenario analysis to identify those factors that have a key influence on the developments.
Scenario analysis has, in comparison to forecast techniques, the advantage that it is not concerned with predicting one probable future but considers multiple different possible futures by integrating quantitative as well as qualitative factors that cannot be forecast by numbers (e.g., IT innovations, regulations) and also takes into account unexpected events. Thus, scenario analysis can be characterized as a structured process for the systematic development and description of complex future situations.
Our methodological scenario approach involved three steps. First, to identify the influencing factors, we held a series of workshops with national and international experts (accountants, auditors, IT experts, clients, politicians, journalists, etc.). We evaluated the strength of the input impact of one factor on another for the whole set of influencing factors, with extensive by the expert panel. Based on this broad data base, we analyzed in-depth the interaction effects between the factors to determine the most relevant factors (the key factors).
As the second step, future projections were developed for each of the key factors. Finally, all projections were combined into possible scenarios. This resulted in a large number of scenarios. To reduce this number, a selection process was necessary. We applied two methods of multivariate analysis, namely Multi-Dimensional Scaling and clustering algorithms. The final result was eight consistent scenarios.
The outcome of our research indicates several possible future worlds based on alternative development paths of the key factors. We demonstrate that the diverse scenarios generate various opportunities and risks for different stakeholders. On this basis, it is possible to develop strategic options for the different players in the accountancy profession that either 1) are applicable in any situation (robust strategies) or 2) are customized to individual scenarios (focused strategies).
Our project has involved representatives from the entire accountancy profession as well as other stakeholders. It took approximately 24 months to complete the complex scenario process and almost one year to translate the scenario results into strategic options. These strategic options refer to the most challenging areas for the future, such as the balance between audit and consulting, IT, or the qualifications of personnel.
We feel very honored that the results of our research project were awarded the Academic Prize during the World Congress of Accountants in Rome, which was held in November 2014 under the theme “Vision 2020: Learning from the Past, Building the Future”.

През юни 2013 г. Европейският парламент прие Директива 2013/34/ЕО, наричана още Новата счетоводна директива, която отменя до сега действалите Четвърта и Седма директива за счетоводството и одита в ЕС.

Новата счетоводна директива:
 - Въвежда единни критерии в държавите-членки за микро, малки, средни, големи и предприятия от обществен интерес.
 - Намалява изискванията към финансовите отчети на микро предприятията и дава възможност на държавите членки да определят и други облекчения за микро и малки предприятия.
 - Определя счетоводните принципи, изискванията за оповестяване на различните групи предприятия, изискванията за консолидация, съдържанието на доклада за дейността и други въпроси, от съществено значение за счетоводната отчетност и одита.

Транспорнирането на директивата в националното законодателство трябва да стане до 2016 година. Пълният текст на директивата на български език може да намерите тук.

За държавния мъж и държавните мъжлета

Оруел пише, че един мъж започва да пие, защото счита себе си за провален тип. Чак след това пропада, защото вече е започнал да се налива като бъчва. България избра днешното правителство, защото считаше, че е провалена. За да пропадне съвсем след това. И причината, и следствието са виновни.

Вазов пише за пиянството на цял един народ, не на един мъж. Пише за глухия тътен на вулкан, предвестник на народното недоволство и избухване. Пише, че по тия земи вече било хвърлено семето на самосъзнанието и народът, жаден за свобода, се събужда. Аз помня за неговата жигосаната класа - оная, която била "спъвалото на народното напредване" и тъй като Вазов визира чорбаджиите, не му вярвах. Чорбаджиите, сиреч богатите, не могат да спъват прогреса, казвах си по капиталистически. Без да знам, че има различни породи чорбаджии.

Вазов пише и за числото на протеста. Числото на протеста е математическо понятие, което може да се събере с идеи, но и с пари. Математическа му работа. Протестите могат да са безплатни (този уикенд) и скъпи, вече знаете за тях. Вазов: "Истина, че главният контингент, и напред, и сега, даде масата народна, но тя даде онова, което беше в силата й: числото. Трябваше интелигенцията да му даде смисъл и душа...".

Този уикенд бяха дадени смисъл и душа на протеста.

Време за признание, за да разберете, че съм искрен. Не съм пропускал син митинг. Нито един - нищо, че съм бил хлапак. Не съм пропускал гласуване, нито едно и винаги в синьо (тъмносиньо, да не стане объркване). Вярвам в държавни мъже, а не държавни мъжлета, но най-много вярвам в партии. Харесвам ДСБ и чак след това Иван Костов. Аз вярвам в пропорционалният, а не мажоритарният вот и гласувам за партии. И още признания - не съм бил на нито един протест след тези от 1997 година. Първият, на който бях - тази събота.

Не бях на предните протести, защото те бяха "числото", съставено по странен математически начин, на който не вярвам. Бях на съботният протест, защото той беше "смисълът и душата", които не могат да се набавят с пари и да образуват "число".

Не знам имената на предишните протестиращи, "янковчетата", не ме интересуват. Не смятам да ги науча.

Знам обаче имената на всички, които сега протестираха, защото те застанаха с истинските си имена и не поискаха власт, а нормалност от тези, които имат власт. Защото тези хора вярват в партии, вярват в държавността и не искат те да бъдат във властта, а просто да бъдат управлявани от достойни мъже, а не мъжлета.

И в няколко деня, тайно и полека, народът порасте на няколко века...

Продължавам с признанията. Не вярвам в думичката "социализъм", независимо къде я използвате - по шведски, добавена към "придобивки" или в името на партия. Приятели ме упрекват, че продължавам да смятам, че бялото е бяло и черното е черно, което превръщало политическите ми разсъждения в повърхностни.

Нивга не съм вярвал, че партия, която съдържа буквата "с" в наименованието си, но не за "свобода", а за "социализъм", има шанс да не се провали. Няма как "с" да буква, с която започва "социализъм". "С" е буква, с която започва "свобода." Това, разбира се, не значи, че трябва да се вярва на всяко едно "с", което значи "свобода". Както има различни породи чорбаджии, така има и различни породи свободи.

Но след управлението на ГЕРБ за миг бях склонен да повярвам, че който и друг да се появи, по-добре ще е. Бях готов да преглътна и такива рицари на печалния образ като Калфин, Плугчиева, Кадиев, Орешарски и сие, които - принципно погледнато - нямат кой знае колко общо с модерната западна политика, колкото и да се бият в гърдите, че имат. Тук капките около редовете са от сълзи, дожаля ми.

Но напоследък много хора загубиха сетивата си. Забравиха, че нестандартните решения могат да бъдат "нестандартни", ама ако ги правят смислени, умни и креативни хора. Забравиха, че тъй важният лаф "по дрехите и визията посрещат" не бива да се пренебрегва. Няма как да имаш лице на комбайнер, а да се опитваш да приличаш на човек, който се движи в голф-бъги. Просто няма как. Жежкото слънце на нивата така е огряло гена на дедите ти, че измъкване няма. И не, това не е повърхностно разсъждение. Просто няма как на хартиената корица на книгата да пише "Бодлер", а вътре да четеш томче на "Брежнев".

Да бъдеш в България днес е като да бъдеш на границата между Китай и Русия и да се чудиш какво да избереш. Преди имаш ГЕРБ, сега имаш БСП. И никаква друга възможност.

В китайските гранични градове днес има много руски емигранти, които напускат великата Русия, защото им е писнало от "глупаците и лошите пътища". Четох преди време за някаква дама на име Олга, която казваше: "В Китай с парите строят пътища, в Русия парите отиват в джобовете на властимащите. Писна ми от глупаците и лошите пътища."

И ние така - ту сме в Китай, където "строят пътища", ту сме в Русия, където има "глупаци и лоши пътища". Но и в двата случая сме прецакани.

Ние сме на границата, разпнати - от едната страна Китай, от другата Русия. А границата се нарича "България". Ние сме между доброто и лошото менте, но все сме заобиколени от ментета.

Да си на границата между Русия и Китай никак не е хубаво. Като да се чудиш защо освен ГЕРБ и БСП наистина нямаш никаква друга възможност.

Стоиш си на границата и навсякъде около теб изтощени земи - бивши руски имперски и бъдещи китайски имперски. Но и двете фалшиви. В едната част пътищата са строени от затворници, в другата - от новите затворници на новия строй, фалшиво маскиран като демократичен, фалшиво построени с фалшив асфалт. В едната част можеш да се занимаваш с туристически обиколки - примерно да търсиш останките от черните лагери на ГУЛАГ. Те са черна шир, през която бродиш и не откриваш нищо, но която превръща частица от теб в инвалид.

В другата част търсиш ментетата с надпис "Made in West". Там пък цари някаква индиго-реалност, фалшив призрак на успеха, едно менте, което ще се сгромоляса, нищо че строи и създава. Някакъв фалшив рай с магистрали и копия на Айфеловата кула, и други западни забележителности.

Прилича все едно си застанал в тъмната стаичка, а пред теб са две бюлетини - ГЕРБ и БСП. Ти си на границата между двете, между Китай и Русия, между ГЕРБ и БСП. Няма полет за чужбина, линиите са закрити. Кое да избереш? Къде е границата между доброто и злото, кое е по-малкото зло? Веднъж ще спечелят едните, за да могат другите педантично да подготвят плана си за отмъщение. После, тъй като спечелилите бързо ще се сгромолясат, ще дойдат другите и така до безкрай.

Има ли никакъв смисъл да се стои в разкрачено положение, в тази гранична зона между ГУЛАГ и ФАЛША? Има ли смисъл тази гранична зона да съществува? Да я има?

През 1997 година беше различно. Пак бяхме на граничната зона, но около Владивосток. Виждаха се бреговете на Япония, виждаше се надеждата. Виждаше се Следващото правителство. Сега сме в недрата на отчаянието и надлъж и нашир не се вижда нищо освен пусти нови пътища и ментета, не се вижда Следващото правителство.

Онзи Владивосток беше отдалечен от Москва и приближен до Япония. И това действаше като катализатор за развитието му. Онази България имаше гориво, което да я запали. Днешната България няма гориво.

Разчекнати сме на границата между Русия и Китай, измъкване няма. В тази гранична зона, между БСП и ГЕРБ, няма гарантирана индивидуална свобода. Няма нормални демократични инструменти, чрез които едно общество продължава напред. Няма хапче, което да ни предпази от пълното разоряване - икономическо и духовно.

Как да запазим утрешния ден? Как да продължим да вярваме, че утрешния ден няма да бъде поредната грешна стъпка в една от двете посоки? На коя надежда да разчитаме, когато надеждата "Япония" просто я няма? Кой точно е достоен и способен да управлява България днес?

На кого е народът и на кого е правителството?

Рейгън: "Ние сме народ, който има правителство - а не обратното." Ние му отвръщаме на Рейгън: "Ние пък сме правителство, което има народ."

Рейгън продължава: "Време е да възпрем и върнем обратно нарастването на държавата, която очевидно е нараснала отвъд съгласието на управляваните." Ние му отвръщаме: "Нищо, нищо, така е по-добре."

Как да обясним на тези, които ни управляват, че искаме да са почтени? Как да им обясним, че не те моделират нас, а ние тях? Как да им обясним, че държавата България днес не работи и ако се наложи трябва да бъде изтрита и създадена отново? Как да им обясним, че паразитните структури в тази държава са толкова много, че те трябва да отидат в този "гулаг", заради своя "фалш", а не ние? Как да им обясним, че по време на протестите през 1997 година имахме мечти за държавата, сега имаме мечти как да я няма държавата?

Ако България е дамгосана и обречена на упадък, така да бъде, вземете си тази България и правете с нея каквото искате. Няма как обаче смелите мечти на онези нормални хора, които през уикенда бяха по улиците, да бъдат обречени на упадък. Тези хора ще оправят живота си, било тук или в чужбина. Те са смели. Тези хора ще подарят тази държава на тези управници. Ще си направят нова държава. Мечтите са мечти, защото се сбъдват. Ще си направят държава, в която ще управляват държавни мъже, а не държавни мъжлета. Тази нова държава може и да няма граници, но границите са в сърцата.

В тази нова държава ще има държавни мъже. Държавните мъже ще бъдат усмихнати и интелигентни мъже, а не мъжлета. Тези държавни мъже имат семейства и издържат тези семейства. Те плащат данъци. Те знаят кое е добро и кое е зло. Те знаят, че думата "ценност" не значи бижу и скъп часовник, нахлузен на китката без капка вкус. Те знаят, че думата "ценност" има друго значение.

А сега за днешните деца, които след 20 години ще бъдат като нас - малко по-големи. Трудно е да се обясни защо, мили деца, сте родени в държава като България. Трудно е да се обясни какво е бъдещето за вас в България, с какво трябва да се преборите, кои лични "ценности" да забравите, за да отгледате своите деца. Единият вариант е да се примирите и да оставите държавата такава, каквато е. Другият вариант е да подарите държавата на тия, дето толкова я искат. Дайте им я, ако ние не успеем да им я дадем. Нека бъде тяхна. А третият вариант е да се опитате да кажете и вие на управляващите, ако нас не ни чуят, че държавата сте вие - нейните деца. Че вие гледате напред, а те гледат назад. Че вие ще пътувате и изследвате. Че вие ще разберете защо онези хора живеят и работят така, както трябва, а тукашните нито живеят, нито работят. Докато всички разберат, че светът има нужда от държавни мъже, а не от мъжлета.

И един ден ще победите.

16 юни 2013 16:34 | Константин Вълков, DarikNews.bg

Възможно е да се приеме нова дефиниция на понятието "актив"

Неотдавна Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG) и органът, съставящ стандарти за финансова отчетност във Франция – Autorité des Normes Comptables (ANC), публикуваха проучване, свързано с определението за актив. Проучването е направено по повод на това, че Съветът за Международни счетоводни стандарти (IASB) и Съветът за стандарти за финансово отчитане на САЩ – FASB предлагат нова дефиниция за актив. Двата съвета са направили предложението в контекста на конвергенцията и в рамките на проекта за изготвяне на обща концептуална рамка за финансова отчетност (фаза В).

В публикувания документ двата съвета предлагат дефиницията да се промени така: „актив е настоящ (present) икономически ресурс, за който предприятието има права или друг достъп, каквито другите нямат”.

(а) „настоящ” означава две неща: че на датата на финансовия отчет ресурсът съществува и предприятието има права или достъп, каквито другите нямат;
(b) „икономически ресурс” е нещо, което е ограничено (оскъдно) и има капацитет да генерира входящ паричен поток или да намали изходящите парични потоци, пряко или косвено, самостоятелно или в комбинация с други ресурси.

(с) „правото или друг достъп, каквито другите нямат” дава възможност на предприятието да използва ресурса, както и да ограничи или забрани достъпа на другите до него. Правата или достъпът произтичат от законови или еквивалентни на законовите разпоредби.

EFRAG и ANC са тествали новата дефиниция по отношение на 12 актива и на тази база са направили анализа си. Проучването е в обем от 58 страници.

Документът може да бъде свален от тук.

Публикувани са международните счетоводни стандарти за публичния сектор – версия 2010

Съветът за Международни счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSASB) публикува Наръчника с документи за счетоводството в публичния сектор. Състоящ се от два тома наръчникът съдържа 31 стандарта, базирани на принципа на текущото начисляване и стандартът на IPSASB за отчетност, базирана на паричния поток.

Наръчникът може да бъде свален безплатно от тук.

Направени са промени в седем МСФО

Съветът за Международни счетоводни стандарти издаде поредния си набор от годишните подобрения на МСФО. Променени са 7 стандарта. С това приключва цикълът от годишни подобрения 2008 – 2010 г.

Съветът започна проекта си за годишни подобрения на стандартите за да прави промени, които са необходими, но не са спешни. Въпросните промени не са част от някой от по-големите проекти на Съвета. Публикуваните сега промени са свързани с проекта за промени, издаден през август 2009 г. Те включват също промените в МСФО 1, които касаят предприятията работещи при регулирани цени. Тези промени бяха публикувани юли 2009 г.

Събирайки всички незначителни изменения в един документ Съветът се надява, че ще намали тежестта за засегнатите страни.

С малки изключения промените влизат в сила на годишни отчети започващи на или след 1 януари 2011 г. По-ранното прилагане е позволено.